четвъртък , 23 ноември 2017

Ранното диагностициране на аутистичното разстройство е от изключително значение за терапията и рехабилитацията на децата с аутизъм

Напоследък се говори много за така наречените деца със СОП (специални образователни потребности), техните особени нужди, както и опитите за интеграция на тези деца както в масовите училища и детски градини, така и като цяло в обществото. Понятието „СОП” включва  различни по вид  увреждания и дефицити в развитието на децата – физически, ментални, психически, езиково-говорни, емоционални, поведенчески, разстройста на привързаността, множество увреждания и други, които правят децата различни от останалите и имащи нужда от по-специално лечение, образование, подходи за възпитание, начини за общуване с връстниците, родителите, учителите и познатите.

Децата с аутистични разстройства заемат една съществена част от децата със СОП в България и по света, тъй като в последните десетилетия  техният брой значително се е повишил. В България не съществува официална статистика за децата с аутизъм, но по неофициални данни те са около 16-17 хиляди. В световен мащаб аутизмът засяга между едно на 80 и едно на 240 деца. Той се среща до 4-5 пъти по-често при момчетата, отколкото при момичетата. Причините за появата на аутизма са комплексни и недоизяснени, като се отдава съществена роля на генетичните фактори, но също така и на факторите на средата – замърсяване и токсини, някои ваксини, хранителни алергии, имунна недостатъчност и други. Възможно е и комбинирането на няколко фактора да причинят това разстройство в развитието на децата, но като цяло изледователите на причините за аутизма все още нямат категорично становище по въпроса.

Как да разпознаем децата с аутизъм? Детските психиатри диагностицират различни видове аутизъм, като при някои от тях речта и интелекта на децата са съхранени, при други интелекта е под нормата, речта липсва изцяло или е недоразвита, но общото при всички видове аутизъм е, че са нарушени социалните умения на децата, уменията за комуникация и разчитане не невербалните жестове и мимики у хората, наблюдава се  затваряне в свой собствен свят, фиксиране на интересите в една определена сфера, наличие на натрапливо повтарящи се, стереотипни интереси,  действия и ритуали.

Аутизмът е генерализирано разстройство на развитието и в този смисъл той засяга всички основни области на развитието на детето, като първите симптоми се забелязват още в най-ранна детска възраст, преди третата година на детето.  За съжаление  голяма част от родителите и учителите, както и някои детски лекари не обръщат в достатъчна степен внимание на тези най-ранни белези на аутизма, което води до диагностициране на разстройството в една по-късна възраст (около 5-6 г.) – тогава, когато терапията и рехабилитацията на децата е не невъзможна, но значително по-усложнена, поради напредване на възрастта на детето и липсата на работа в най-ранните му години, когато  дейността на нервната му система и психиката му са най-податливи на въздействия от страна на педагогически, логопедични и психологически методи.

За какви по-точно особености в поведението на децата трябва да следят родителите?

Аутистичното разстройство  възниква преди третата година на детето и се проявява в абнормно функциониране в три основни области – социални взаимоотношения, комуникация и поведение. В социалните взаимоотношения на детето се наблюдават неправилна употреба на невербални социални поведенчески актове като поддържане на очен контакт, използване на подходящо изражение на лицето, поза на тялото; неспособност за установяване на контакти с връстниците; липса на спонтанен стремеж към споделяне с други хора на интереси и постижения; липса на социална и емоционална взаимност. В област комуникация при тези деца се наблюдава късно проговаряне, в някои случаи – пълна липса на говор, която не се компенсира от алтернативни начини на общуване като жестове или мимика;  при индивиди с нормална реч се наблюдава значително нарушение в способността да започнат и поддържат разговор; ехолалия (повтаряне на думи и фрази без комуникативна стойност); липса на символни и сюжетно-ролеви игри, свързани с имитация на социални роли. В поведението на децата с аутизъм се забелязват всепоглъщащи занимания с една или повече стереотипни дейности, които са абнормни с интензивността си или с обекта към който са насочени; явна привързаност към установен неспецифичен ред или ритуали; стереотипни двигателни маниеризми – пляскане, изкривяване на ръцете или пръстите пред лицето и други; ангажираност с дребни детайли на предметите. Освен тези специфични диагностични признаци, въз основа на които се поставя диагнозата „аутизъм”, децата с аутистично разстройство често страдат и от ред други неспецифични проблеми като страхове и фобии, смущения в съня и храненето.

Важно е родителите да наблюдават цялостното развитие на децата си – физическо, умствено, психическо, езиково-говорно, емоционално-поведенческо и при съмнения за изоставане спрямо нормите за възрастта в някоя определена сфера или сфери, както и за наличие на особености или „странности” в поведението, задължително да се консултират навреме с клиничен психолог, специализирал и работа с деца. Той ще им помогне за определяне на точното състояние на детето като изготви оценка на психическото му функциониране и при необдходимост ще ги насочи към медицинска диагностика, която се извършва единствено от специализирани екипи, състоящи се от детски психиатър, клиничен психолог и логопед.

Scroll To Top