Тревожността и депресивността често се проявяват заедно. Доказано е, че до 50% от страдащите от депресия изпитват тревожност. Когато депресията се лекува, често тревожността също се повлиява добре, като най-ефективното лечение при съчетаване на тревожност и депресия е комбинацията от медикаментозно лечение и психотерапия. Тревожност, която не е придружена от депресия обикновено се свързва с тревожно разстройство. Много често тежка депресия или силно влошено депресивно състояние без наличието на съпътстваща тревожност се счита за белег на лоша прогноза на болестта или депресивното състояние. Около 30% от злоупотребяващите с алкохол също отговарят на медицинските критерии за депресия. 30-60% от хората с проблеми, свързани със злоупотреба с алкохол, отпускани с рецепта медикаменти или забранени наркотици страдат и от афективно разстройство или тревожност. Когато депресията и зависимостта от химични вещества възникнат едновременно, възможно е двете състояния да са независими едно от друго или едното да е следствие от другото. Учени от Националният институт по алкохолна злоупотреба и алкохолизъм са анализирали данни от проучване на 42 862 американци на и над 18 годишна възраст и са установили, че фамилната анамнеза за алкохолизъм увеличава вероятността за едновременно заболяване от алкохолизъм и депресия. Както при мъжете, така и при жените с алкохолик в семейството, съществува по-голяма вероятност за заболяване от депресия, отколкото в семействата без случаи на алкохолизъм. Учените считат, че генетичните фактори с принос за появата на алкохолизъм и депресия могат да се припокриват, но вероятно не са съвсем идентични.
Най-общо могат да бъдат обособени три типа депресия при алкохолизма:
1) Алкохолът има пряк депресорен ефект и злоупотребяващият може да развие персистиращо депресивно настроение, което се подобрява при въздържание.
2) Алкохолната злоупотреба предизвиква социални проблеми, като безработица, развод, дългове и други, които могат да доведат до депресия.
3) Депресия, дължаща се на други причини, може да се облекчи временно от алкохол. Това е един от начините, по които започва алкохолната злоупотреба, водеща в последствие до влошаване на депресията.
Депресията може да доведе до преднамерено себеувреждане. Близо 1/2 от мъжете, които правят опити за самоотравяне, са с алкохолна зависимост. Суицидният риск е многократно увеличен сред злоупотребяващите с алкохол, приети за лечение.
Тревожността е свързана с алкохолната злоупотреба подобно на депресията, като в добавка тя е и силно изразена при абстиненция. Много лица употребяват алкохоли за облекчаване на страхови изживявания. Това е и една от най-разпространените психологични теории за възникването на алкохолизма – като опит за “самолечение” на прекомерни стресови житейски събития и тревожност. В този случай подобно на депресията, “лекувана” чрез алкохол можем да говорим за влошаваща се тревожност вследствие употребата на веществото или като резултат от влошени междуличностни отношения и слаба психосоциална подкрепа.
От 25 до 50% от всички лица с алкохолни проблеми имат диагностични критерии за страхови разстройства. Най-често срещани са фобии и панически разстройства. В хода на свързаните с алкохолна консумация проблеми могат да се появят генерализирани разстройства или панически страхови изживявания. Суицидни нагласи и опити се срещат при пациенти с алкохолни проблеми от 10 до 15%. Допълнителни фактори са наличие на депресивни симптоми, слаба психосоциална подпомагаща система, социална изолация и други.
Социалната подкрепа от своя страна модерира връзката между събитията в живота и депресията и играе ролята на буфер между стреса, тревожността и психичното здраве. Загубата на социална подкрепа особено от интимни и доверителни връзки повишава уязвимостта на човека. Вследствие на това нараства и честотата на преживяване на депресивни и тревожни симптоми. Oatley (1988) формулира хипотезата, че най-често депресията се появява под въздействието на провокиращи фактори или такива, които разтушават важна социална роля и фактори, повишаващи уязвимостта към депресивни реакции – също социално дефинирани .т.е. отсъствието на социална подкрепа.
Eldeleklioglu, J., (2006) провежда изследване, в което изучава взаимовръзката между социална подкрепа, възприета от приятели и семейство и равнищата на депресия и тревожност. Изследването е проведено с 325 студенти. Използвани са три скали за диагностициране на изучаваните явления. Като резултат от изследването авторът открива позитивна значителна взаимовръзка между личностова тревожност и резултатите за депресия и негативна взаимовръзка между социална подкрепа, получена от приятели и семейство и резултатите за депресия.
М. Рашева (2006) провежда общо изследване на равнищата на различните аспекти на социалната подкрепа, нивата на депресивност и взаимовръзката и влиянието между тях. В изследването доброволно участие взимат 143 клинично здрави изследвани лица на възраст от 20 до 58 години. Получените резултати показват, че изследваните лица съобщават за получавана подкрепа в най-голяма степен от съпруг/а, интимен приятел, роднини и приятели и в най-малка степен от прекият ръководител. Почти еднаква е удовлетвореността им от получената подкрепа от различни видове и групи хора. В средно изразена степен са съобщенията за получавана емоционална, социална, инструментална и информационна подкрепа. Данните показват, че за участниците в изследването е важно да получат подкрепа и честотата на общуване е на относително високо равнище. Получените резултати показват и негативни корелационни връзки между всички аспекти на социалната подкрепа и депресията. Корелационните коефициенти са с най-голяма значимост между депресията и леснотата, с която се получава подкрепа, емоционална подкрепа, степен на близост, удовлетвореност от видовете социална подкрепа и удовлетвореност от хората, оказващи помощ. Следват по значимост: степен на общуване, размер на получаване на подкрепа от съпруг/а или интимен приятел/ка, оказване на помощ при решаване на битови и практически проблеми, финансова подкрепа, честота на контактите и получаване на помощ от роднини и приятели. Подкрепата, оказана от познати, колеги, пряк ръководител, даването на мнения и съвети не са значимо свързани с депресията. Чувството на участниците в изследването, че получават повече, отколкото дават във връзката си с другите хора е отрицателно свързано с депресивното състояние, но резултатът не е значим.
Въпреки че алкохолната злоупотреба е широко разпространен проблем в нашето общество, ефектите на алкохолната употреба върху качеството на живота не са напълно изучени все още. Зависимостта често причинява отрицателни социални промени като снижение на социалното равнище, загуба на приятели и познати, професионално снижение, загуба на работно място, загуба на социални връзки с колеги и познати, семейни конфликти, като развод, пренебрегване на семейството, финансови неприятности. Комбинацията от алкохолна зависимост със симптоми на тревожност и депресивност има значително влияние върху качеството на живота, което се състои от три основни компонента: физиологически, психологически и социален. Три области са и дефинирани като релевантни на качеството на живот във връзка с алкохолната пристрастеност: клиничното състояние, където количеството на консумираният алкохол и равнището на пристрастеността са детерминиращи фактори; специфични проблеми, свързани със зависимостта, където гледната точка на зависимият е фундаментална и общото функциониране на личността, асоциирани със социалните връзки и подкрепата от обкръжението на зависимия от алкохол. (Saatcioglu, O, Yapici A, Cakmak D. “Quality of life, depression and anxiety in alcohol dependence”, “Drug and alcohol review”, 2008.) В същото време едни от най-често наблюдаваните психични състояния при зависимите от алкохол са депресивността и тревожността. Не са редки случаите на алкохолизъм и съпътстващи или последващи го депресивни и тревожни разстройства. Може да се предполага, че оценката на качеството на живот може да предвиди равнищата на депресивност и тревожност при алкохолна зависимост. Въпреки това в литературата почти липсват изследвания върху този проблем, чието теоретично и емпирично изясняване би помогнало значително при подобряване на терапевтичните програми за лечение на зависими от алкохол пациенти със съпътстващи симптоми на депресивност и тревожност.
Литература:
1. Рашева, М., “Справяне със стреса и депресия”, София, 2006, АИ “проф. Марин Дринов”
2. Saatcioglu, O, Yapici A, Cakmak D. “Quality of life, depression and anxiety in alcohol dependence”, “Drug and alcohol review”, 2008.
3. Eldeleklioglu, J., “The relationship between the perceived social support and the level of depression and anxiety in university students”, “Educational Sciences: Theory & practice, 2006.
